Как да наравим един полезен навик толкова “привлекателен”, че да го чакаме с нетърпение всеки ден? Както се досещате, не говорим за вече съществуващите си навици, а за онези, които ни се иска да възпитаме, но сякаш все нещо ни убягва и опитите ни са...от ден до пладне.
Говорили сме за това, че пред “лошите” навици трябва да поставяме пречки, а полезните – да улесняваме с всички сили и средства.
Да си напомняме – като ползваме друг, съществуващ и вече автоматизиран навик (като ставането от леглото сутрин; миенето на зъбите; пиенето на кафе...и т.н.); да разделим целта на малки задачи (пр.: три литра вода дневна цел разделяме на удобен брой чаши) и – не на последно място – да се възнаграждаваме!
Това може да звучи абстрактно, докато не си го представим в контекст. Затова днешната статия посвещавам на наградите, които ни помагат да продължаваме, които ни дават стимул и подсигуряват така нужната мотивация (поне докато рутината не се е “закотвила”).
“Наградата” може да се интегрира в извършване на самото действие (новия навик), а може да идва и като последица. Във всеки случай, нейната цел е да направи новата задача по-привлекателна, да ни даде нещо, което да чакаме с нетърпение.
Ако дам задача на клиент: “яж повече зеленчуци”, не мога да очаквам, че той ще скача от радост и с нетърпение ще чака момента от деня, в който да си приготви и изяде поредната порция зелени листа. Наложително е, след като сме конкретизирали целта и сме я разделили на по-малки задачи (пр.: “да изяждам две порции зеленчуци – 1 с обяда и 1 с вечерята”),
да изберем – съвсем съзнателно – коя да ни бъде наградата за изпълнение на всяка задача. Когато говорим за “хранителни” задачи, най-доброто (според мен) решение е да “интегрираме” наградата в задачата. Казано просто – да си направим задачата вкусна, приятна и примамлива.
В случая със зеленчуците, клиентите докладват: “с удоволствие си ям зелената салата (която преди мразех) заради балсамовия оцет – обожавам го!”; или:
“ям броколи и карфиол, само когато им добавя настърган кашкавал, синьо сирене или друг вид млечни” (което, с уговорката, че нямате непоносимост към лактоза и не прекалявате с количествата, е чудесно); или: “обичам зеленчуците само на крем супа, защото добавям мазнина и семена”.
Ако имате сходна цел – искате да увеличите приема си на зеленчуци – помислете кое е това, което може да направи вкуса им неустоим за вас - любими подправки, мазнина (от качествен източник), чесън, лук...и т.н. И внимавайте да не си дадете прекалено голяма награда (“ям две розички броколи с двеста грама сирене”) - не искате да се самозалъгвате, а да усвоите навик, който ще ви донесе дългосрочни ползи, да не го забравяме.
Като говорим за спортни цели, наградата също може да дойде в резултат - "ще изгледам любимия си филм, след като се върна от спортната зала", а може и да я направим част от процеса - "гледам Нетфликс сериал, докато карам колело във фитнеса".
Няма нужда да "измисляме" нови награди - просто се замислете за всичките си не чак толкова градивни навици, от които ви е трудно да се откажете - прекарвате прекалено много време в социалните мрежи? Обичате да гледате филми до късно? Падате си по спортни събития и не пропускате последния мач на Лейкърс дори и на запис? Слабост са ви модните списания? -
всеки един от тези "пороци" може да заработи във ваша полза, ако го обвържете с подходящ навик. Така и новата цел става далеч по-приятна, и чувството на вина, че си губите времето, като бихте могли да вършите нещо полезно, изчезва.
Преди да започнете да комплектовате навици и награди, напомням, че навиците се изграждат един по един и съветвам колкото по-трудна е новата задача, толкова по-удовлетворяваща награда да й отредите. Но също и помнете, че няма нужда да го правим на всяка цена.
Какво имам предвид - случвало ми се е да ме питат: "Как да направя тичането толкова привлекателно, че да започна? Каква награда да измисля?"
На този въпрос обикновено отговарям с друг - Защо трябва да е точно тичане? Сигурен ли си, че няма спорт, който да ти доставя по-голямо удоволстие?
Понякога няма нужда да "прикачим" наградата - тя е вече заложена в новата задача. Ако ви доставя истинско удоволствие да танцувате, да играете тенис на маса, баскетбол, бадмингтон - то не се питайте как да направя джогинга по-приятен, а си изберете активност, която вече ви харесва.
За да не се чувстваме претоватени със задължения, е ключово да извличаме удоволствие от постигнатите цели.
Повечето неща, които си заслужава да постигнем, ще ни костват време, усилия и постоянство - затова не можем да разчитаме на очевидната награда от тях - пр.: спортувам, за да вляза във форма или храня се добре, за да съм здрав - първо резултатът не идва веднага и второ - не e така лесно измерим.
Ако си позволим да се наградим, само след като целта е постигната (пр.: достигнал съм килограмите и мерките, които винаги съм искал), се обричаме на месеци, може би години безрадостни усилия. Което означава, че лишаваме процеса от всякакво удоволствие и създаваме рецепта за провал.
Наградата е част от механизма на навика (може да си припомните тук - спусък, рутина, награда) и е немислимо да я пропуснем, щом искаме да проектираме нови навици. Затова - докато правим план как да се трансформираме в новото си, мечтано Аз - нека не забравяме в него да отредим и подобаващо място на удоволствието и насладата, които трябва да са част от процеса.
