В желанието си бързо да се вталим за лятото, често пренебрегваме всичко, което сме чели и чували, и - мислейки си, че така ще забързаме процеса (а и резултатите), често допускаме следните грешки:
1. ПРАВИМ ВСИЧКО И ПО МНОГО
Да - трябва да сме физически активни; да - трябва да се храним с истинска храна, да включваме много зеленчуци и плодове в менюто си, да пием достатъчно вода и т.н. Но не трябва да прекаляваме!
Ако започваме днес и имаме да извървим дълъг път до мечтаната фигура, вместо да се блазним от идеята, че по-бързо ще постигнем целта, ако умножим дневните си задачи по 2, по-добре да се заредим с търпение и да действаме разумно.
Какво имам предвид - десетки пъти виждам хората да си поставят високи цели за твърде кратък срок и да искат от себе си...невъзможното.
До вчера са били неактивни, със седяща работа, без допълнително движение и спорт, а от утре решават, че ще прекарват час във фитнеса сутрин - за да правят кардио на гладно - и още час след работа - за да вдигат тежести.
Освен това "зарязват" колата си и тръгват към работа пеша, включват 50-минутна разходка в обедната почивка и се прибират отново пеша - за да отброят заветните 10 000 крачки на ден.
Наблягат предимно на салатите, изключват всичко пържено, тестяно, сладко, солено, мазно.....Усетихте ли кога от "здравословен режим" се превърна в крайност?
На пръв поглед може и да няма нищо грешно в описаната рутина - ако този, който я практикува, до вчера се е хранил добре, набавя си сън и почивка, винаги е бил активен и просто увеличава още малко дневната доза движение. Но когато скокът от вчерашните навици до утрешните цели е твърде висок, шансовете да се сгромолясаме след няколко седмици са огромни.
Запомнете - ако искате да възпитате стабилни навици, да промените трайно начина си на живот и не просто да постигнете целта, но и да я задържите и надграждате - започнете с малко!
Свикнете да спортувате 5-10-15 мин всеки ден и - едва когато този навик не ви коства и грам усилия - увеличете дневната задача.
Диетата си избирайте умно - няма нужда, щом се храним с истинска храна, тя да бъде безвкусна и скучна. Ако искаме да стане начин на живот, трябва да ни харесва - да ни е вкусно, да ни доставя удоволствие, но и да не ни коства прекално много воля и усилия!
Тъй като изграждането на навици е основен фокус на моята практика, бих си позволила да ви посъветвам едно - опитайте се един по един да въвеждате нови навици, които да ви приближават към целта; направете дневните си задачи достижими, а осъществяването им - приятно.
2. ПРЕКАЛЕНО БЪРЗО СЕ ОТКАЗВАМЕ
Може би сте чували: "Повечето хора надценяват какво могат да постигнат за година и подценяват какво могат да постигнат за десет." Колко време ще ни коства да постигнем целта си - различно е за всеки от нас.
Откъде започваме, каква е целта, колко дълъг път имаме да извървим, какви измерители ползваме - всичко това е от значение.
Може би след година няма да изглеждаме като от корицата на фитнес списание, но ако продължим с постоянство да преследваме целите си, сигурна съм, че след 5-10 (години) ще сме надминали и най-смелите си очаквания!
Често хората се отказват при застой или когато не видят очаквания резултат в срока, който мислено са си поставили. Което ни води до следваща точка
3. ГРЕШНА ЦЕЛ
Определянето на целта е не по-малко важно от методите, които ще изберем за постигането й. Най-често визията ни за едногодишна цел съвпада с резултат, постижим след може би пет години (като говорим изцяло за фитнес цели - как да изглежда тялото ни, какво да "може", в какви мерки да се вписва).
Може би, ако хората имаха по-реалистична представа колко време и усилия би им коствало тялото-мечта, щяха да са по-добре "въоръжени" с търпение.
Как мислите - кой има по-големи шансове за успех - някой, който вярва, че трябва да вложи година усилия в нещо, което реално отнема 6 месеца или друг, който е готов да се бори 12 месеца за нещо, което отнема не по-малко от 24.....
За да не се заблуждаваме какво можем и какво не можем да постигнем за определено време, най-добре да работим със специалист с богат опит - и да му се доверим, дори целта, която ни определя, да ни се вижда ниска.
4. ГРЕШНИ ИЗМЕРИТЕЛИ
Случва се, когато сме по-неопитни - виждаме фитнес модел на корицата на списание и решаваме, че трябва да изглеждаме по същия начин след половин година. Единствената ни цел е цифрата на кантара.
Прочели сме мимоходом, че дамата тежи 55 кг и сме сигурни, че можем да го постигнем в срок. След което започваме да правим всичко (като в Точка 1) и сме ... меко казано разочаровани, когато, дори и да сме достигнали цифрата на кантара, сме далеч от визията, която преследваме.
Когато говорим за фитнес постижения, цифрата на кантара е един от най-лошите измерители, които можем да ползваме - да, необходимо е да я проследяваме от време на време, но само доколкото ни помага да определим други - по-съществени показатели -
процент подкожни мазнини; висцерални мазнини; композиция на тялото или съотношение между активно тегло (кости, мускули, органи) и мазнини и т.н.
Не забравяйте, че мускулите тежат повече от мазнините и често 55-килограмов човек с повече (и по-тонизирана) мускулна маса би изглеждал много по-добре от друг, който също тежи 55 кг., но има значително по-висок процент мазнини.
Затова ползването на шивашки метър и следенето на мерки е много по-добър метод за проследяване на прогреса от непрекъснатото качване на кантара с надеждата, че ще се случи чудо и от днес за утре ще отчетем -5 кг.
5. ЛИПСВАТ НИ ПОСТОЯНСТВО И МЕТОДИЧНОСТ
Мога да се хвана на бас, че това е основна грешка при тези, които са вечно на диета и все не постигат желания резултат. Често хората се обезкуражават, ако не видят търсения ефект от диетата след няколко месеца, и прекъсват със заключението, че при тях...не работи.
Следва период на наваксване - лошо хранене, недостатъчно движение....докато не започне всичко отначало с поредната диета.
Истината е, че много диети и тренировъчни програми могат да работят - стига да се прилагат разумно, методично и с постоянство.
Тялото има нужда от време, за да започне да се променя - и понякога, когато ни се струва, че визуално сме си същите, просто трябва да си напомним да вярваме в процеса - и че резултати има, просто им е необходимо време да се натрупат и умножат - за да започнем да ги забелязваме.
Ако думите: "пробвал съм десетки диети и нищо не работи при мен" или "започвал съм и съм спирал стотици пъти" ви звучат познато - липсват ви именно постоянство и методичност.
Посъветвайте се със специалист, за да изберете метод, който няма да ви кара да се чувствате твърде ограничени, намерете си физическа активност (или няколко),
която ви носи удоволствие и - не на последно място - помислете за работа с коуч (или друг специалист), който да ви държи отчетни и отговорни към целите си всеки ден.
Няма нищо срамно в това, не е проява на слабост - напротив - смята се, че поне 80% от хората имат нужда от външен авторитет, за да могат да изпълняват дневните си задачи.
Ако не знаете дали сте един от тях, помислете си - случвало ли ви се е да закъснеете за работа? - Почти никога! А за лична среща? - Често, да. Отговорността пред някой друг е силен мотиватор и няма нищо лошо, знаейки го, да се възползваме по най-добрия за нас начин.
6. НЕ ПРАЗНУВАМЕ МАЛКИТЕ ПОБЕДИ
Това е най-пренебрегваната точка, а може би има най-голямо значение за поддържане на така прехвалената "мотивация". Какво имам предвид -
често забравяме да се зарадваме на малките победи и ги омаловажаваме, защото са прекалено далеч от "голямата" цел.
А с времето, ако не получаваме удовлетворение от процеса, спираме да искаме да останем в него.
Сякаш всичко се върши роботизирано - правя си салата и риба, защото "така трябва", отивам във фитнеса за час, защото "така трябва", лягам си рано, защото "така трябва".....
Ако само можехме да си позволим да се радваме на всяка малка победа, на всяка изпълнена дневна задача така, както бихме се радвали, ако видим заветната цифра на кантара, щяхме да имаме целия стимул на света да продължаваме.
Имаме нужда от малките победи - те са онова, което ни помага от просто дневни задачи да изградим дълготрайни, здрави навици.
И всяка малка победа заслужава своята награда - само тогава можем да продължаваме седмици, месеци, години, без да се отказваме, без да ни омръзва, без да се обезкуражаваме, дори целта да е още далеч.
В следващата статия ще пиша по-подробно за наградите - как, докато изграждаме нови навици, да си подсигурим адекватни "награди", които да ни помагат да продължаваме и да правят процеса значително по-приятен и удовлетворяващ.
А междувременно може да си припомните тези 5 съвета за лесно изграждане на навици.
