Темата за емоционалното хранене е толкова обширна, че предвиждам поредица от статии, за да можем да обсъдим поне най-важните въпроси, които възникват около него. Настоящата посвещавам на хора, които са напълно наясно, че са се или още се сблъскват с него под една или друга форма и имат нужда от конкретни идеи какво да правят в тези ситуации.
Тъй като съм сигурна, че всеки, който го е преживявал, е напълно наясно за съществуването на тази си склонност, в настоящата статия няма да дефинирам Що е то - емоционалното хранене. Само ще кажа - ако не сте сигурни дали го имате или не - най-вероятно отговорът е не.
Ако обаче сте сигурни, че са ви се случвали (и още се случват) епизоди на емоционално хранене, настоящата статия има за цел да ви запаси с идеи какво може да правите, когато усетите, че изпитвате неудържим емоционален глад.
Преди да преминем към съветите, предупреждавам, че те ще са от полза, само ако сме взели осъзнато решение да се "борим" срещу емоционалните пристъпи на преяждане, а не сме дълбоко потънали в самосаботьорската си нагласа.
Ако сте стресирани; претрупани сте със задачи, чийто край не се вижда, дори не знаете откъде да започнете; скучно ви е; чувствате се наранени и неразбрани от околните; не намирате смисъл в нищо ....списъкът със състояния, предхождащи емоционалния глад, и "условия" той да се появи, може да продължава до безкрай -
но да кажем, че вече сте на прага пред поредния "пристъп", нужна ви е
1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА
Какво имам предвид - не само в името на това да се "спасим" от емоционално преяждане, а най-вече - за да направим здравословното хранене по-лесноосъществимо и достъпно, аз апелирам винаги да сме подготвени - с бързи, лесни, вкусни и полезни алтернативи.
Не съм фен на нискокалоричната храна като заместител на пълноценното хранене, но съм с две ръце да имаме набор от опции, когато ни е необходим "пълнеж".
Или с други думи - да сме запасени във всеки един момент с краставички, моркови, чушки - разнообразие от свежи, нарязани на удобни лентички, зеленчуци, които можем да си "ръфаме" пред телевизора/компютъра/на бюрото, и да не се тревожим, че саботираме собствените си цели.
Зеленчуците са идеалната храна за хора, склонни да се хранят неосъзнато - или такива, които имат необходимост вечно нещо да дъвчат. Има безброй варианти за полезен снак, за качествена междинна закуска - парче сирене, варено яйце и половин домат, например, може да ни спаси между закуската и обяда. Но - когато говорим за непрекъснатото хрупане на нещо като фон на всичко, което правим, трябва да избираме най-безобидния вариант - тогава на помощ идват зеленчуците.
2. ПЪЛНОЦЕННО ХРАНЕНЕ
(И МЕЖДИННИ ЗАКУСКИ)
Ако пък имаме необходимост от няколко междинни закуски, които ще ни дадат нужните хранителни вещества - като всяко едно основно хранене, то възможностите ни се разширяват значително -
имайки предвид, че е добре във всяко хранене да включваме протеин, можем да си заредим хладилника със спасители като извара, котидж, варени яйца, сурови ядки и семена или дори протеинова добавка, която с един банан и кисело мляко ни дава хранителен шейк за секунди.
Излишно е да казвам, че - ако се храним пълноценно всеки ден, на всяко хранене, тялото постепенно ще си набави онова, което му е липсвало, и пристъпите на емоционално хранене няма да се случват толкова често. И въпреки това - ако имаме тази склонност, при внезапна емоционална промяна, макар да сме "нахранили" тялото, можем да очакваме волята да не устои.
3. ДА СИ ЗАДАВАМЕ ПРАВИЛНИТЕ ВЪПРОСИ И ДА СИ ПРОЩАВАМЕ
В тези моменти сме много уязвими и е твърде лесно да залитнем по старите навици. Затова на първо място съветвам - не се съдете!
Понякога ще съумявате да избегнете преяждане, понякога - не. Но каквото и да става, трябва да се научим да си прощаваме, да изследваме процеса с любопитство, лишено от всякаква (само)критика.
Ако усещате, че се задава "пристъп", опитайте се първо да изследвате състоянието си, задавайте си въпроси: "Гладен ли съм наистина, кога за последно ядох?"; "От какво в действителност имам нужда?", "Мога ли да направя по-добър избор и вместо да изям пакет с бисквити и кутия сладолед, има ли нещо, което МИ Е ВКУСНО, налично е, готово е (или ще се приготви за минути) и е източник на пълноценна храна?" - тук идва на помощ предварителната подготовка!
Ако въпросите ви помагат, може да продължите: "Как ще се почувствам след поредното преяждане?", "Как се чувствах последния път и искам ли да се чувствам по същия начин - болезнено преял/а и изпълнен/а с чувство на вина и усещане за провал?"
Знам какво става в този момент с вътрешния диалог на емоционално ядящия самосаботьор - защото самата аз съм била там безброй пъти -
той с едно махване на ръка дискредитира всички тези причини, пуска си за 15ти път н-та серия на "Приятели" и сяда да гледа с пакет чипс в ръка. И му е приятно - защо да не го прави??
Докато не попадне в омагьосания кръг от емоции и не настъпят чувството на вина от "стореното" и отчаянието, че се доближаваме и с милиметър към целта (ако към цялата картинка добавим и желанието да свалим няколко излишни килограма).
Самоанализът може да подейства, само когато оперирме на малко по-висока честота, когато си задаваме всички тези въпрси от позицията на човека, решен да се грижи за себе си, да се приема и обича.
В случаите обаче, когато сме съвсем "потънали" и мразим себе си и света, тези въпроси няма да помогнат - дори и да се опитваме да си ги зададем, бързо бързо ще им отговорим подобаващо, ще се самоубедим, че най-добре да си хапнем каквото ни е на душа, защото "е важно да се почувстваме добре точно сега" и ... порочният кръг се затваря.
4. ПОЛЕЗНИ ДЕСЕРТИ/ЛАКОМСТВА
За тези моменти един друг вид подготовка може да ни "спаси" - да имаме набор от алтернативни лакомства - или всичко, което обичаме, но в полезния му (или поне в по-малко вредния му) вариант -
домашни бонбони, кекс, мъфини, тъмен шоколад, домашен сладолед - нещо, в което сме вложили труд и усилия, така че няма само да "запълним черната дупка", която се отваря с емоционалния глад, но и ще усетим доза удовлетворение - че сами сме положили грижа за себе си и сме направили по-добрия избор.
5. ДА ПОВИШИМ ВИБРАЦИЯТА ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ
Пристъпите на емоционално хранене често са свързани с някакъв вид застой - без да изпадам в подробности - само подхвърлям идеята, че
един начин да противодействаме на застоя е чрез движение. Ако усещате желание да седнете пред екрана и да изгълтате полвин чувал боклуци, а навън е ведър, слънчев, пролетен ден - просто незабавно сложете нещо удобно и излезте на разходка. Пийнете повечко вода и тръгнете!
6. ХИДРАТАЦИЯ
Впрочем липсата на адекватна хидратация си заслужава да й обърнем внимание - защото често "измамният" глад е всъщност обикновена жажда и след 1-2 чаши вода изчезва.
Но в тази статия обещах да не нищим причините защо може да се появява емоционалното хранене, а само стратегии как да се справяме в моментите, когато го усетим. Така че пиенето на вода може да е една от тях.
7. СОЦИАЛИЗАЦИЯ
Много често емоционалният глад се явява, за да даде сигнал, че нещо в Първостепенните ни храни липсва (повече за Първостепенните храни и Кръга на живота четете тук). Затова и "оръжията", с които предварително сме се застраховали, в случай, че имаме "пристъп", трябва да са разнообразни.
Понякога безобидна храна може да ни свърши работа, за да преодолеем кризата,
но друг път ще се окаже по-ефикасно просто да поговорим с приятел/любим човек, вместо да заместваме със зеленчуци и полезни десерти.
8. КРЕАТИВНОСТ
Друг начин да повишим собствената си вибрация (а с нея настроението и нуждите, на които искаме да отговорим) е креативността. Затова - ако още не сте го направили - планирайте в седмичната си програма поне веднъж конкретен ден и час, когато се отдавате на интересно хоби - рисувате, шиете гоблен, плетете, пишете, изработвате фигурки - или каквато и да било друга, съзидателна дейност.
Помислете си кога се появява нуждата да се тъпчете неудържимо - обикновено един лош навик върви ръка за ръка с друг -
като гледаме телевизия, като стоим пред компютъра, като сме се отдали на бездействие сами вкъщи..?
Често обстоятелствата или другият навик от двойката (а защо не и комбинация от няколко) могат да подействат като тригър (спусък) и да повлекат след себе си лавина от порочни практики.
Затова да си имаме План Б - независимо дали той се състои в това да си подготвим малко нарязани краставички, да излезем на разходка с приятел или да нарисуваме нещо - е задължителен елемент от арсенала с оръжия за моментите на слабост.
В следваща статия ще поговорим за най-често срещаните причини да изпитваме т. нар. емоционален глад и да стигаме до епизоди на неосъзнато хранене. За да можем да го адресираме, трябва първо да го разбираме - на какво се дължи и какво може да се крие зад него.
Междувременно нека се отнасяме към себе си с любов и приемане, нека подхождаме към всеки процес с търпение и любопитство - от това да създадем нов, полезен навик, до това да "унищожим" стар и вреден - винаги имаме нуждата да се превърнем в своя най-верен съмишленик.
Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.
Ако имате нужда от помощ да преобразите навиците си, свържете се с мен чрез контактната форма в края на страницата - за да насрочите час за своята първа, безплатна консултация.