Можем да го срещнем под различни "псевдоними", в различни форми, но емоционалното хранене най-общо е нарицателно за нездрава връзка с храната.
КАК ДА ГО ПОЗНАЕМ?
Емоционалното хранене може да достига крайности, които сами по себе си се определят като хранителни разстройства - като епизодичното преяждане например (binge eating), а може и да се проявява в по-леки форми, но общото винаги е, че не се храним, за да задоволим само нуждите на тялото от енергия, макро и микронутриенти или не се храним, защото сме гладни.
Това е и един от ориентирите, които да ползваме, когато не сме сигурни дали то намира прояви в нашия режим - да си задаваме правилните въпроси:
Гладен ли съм или по-скоро ям заради нещо друго?
Скучно ли ми е?
Ядосан ли съм?
Стресиран ли съм?
Имам нужда от успокоение, от уют, от това да се почувствам в сигурна, спокойна среда?
Това са само част от въпросите, на които емоционално ядящият често ще отговори положително, ако е в "епизод". А дори и храненето да започва привидно като удовлетворяване на физиологични нужди, ако след 15-30 минути или след една пълноценна порция не е приключило, също може да имаме едно наум.
Емоционалното хранене често се проявява първо като натрапчива мисъл за определена храна - най-често вредна.
Ако успеем да "го хванем" още в тази му фаза, преди да сме посегнали към шкафа с лакомства, имаме шанса да избегнем поредния епизод.
НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ СКЛОННОСТТА НИ КЪМ ЕМОЦИОНАЛНО ХРАНЕНЕ?
Макар да е ясно (както личи и от името му), че с него се опитваме да удовлетворим някои свои чисто емоционални нужни, емоционалното хранене често възниква поради липси и лишения на физиологично ниво.
Какво имам предвид? Много често се наблюдава при хора, преминали през твърде крайни и ограничаващи режими -
диети, в които дадени храни или цели хранителни групи се изключват напълно; силно рестриктивни по отношение на енергиен прием диети (твърде малко калории) и т.н.
Смята се, че някои хора имат генетична предразположеност към такова хранене. Вярва се, че други пък носят такава обремененост поради особености на характера - невротизъм, перфекзионизъм, склонност към обсесивни състояния - често се свързват с по-висок риск от хранителни разстройства.
Не на последно място - условията на средата и културният натиск играят немалка роля - вярва се, че западната култура и идеалът за перфектна визия, налаган от медиите, допълнително допринасят за склонността към хранителни разстройства.
Друг често обсъждан фактор е нивото на невротранстмитерите (серотинин и допамин).
Най-вероятно причината да се проявява склонност към едно или друго хранително разстройство е съвкупност от фактори и особености на средата.
Едно обаче е сигурно - ако искаме да започнем да "лекуваме" връзката си с храната, не можем да го направим, без да нахраним тялото.
Дори и състоянието ни да изисква помощ от специалист (терапевт), за да си осигурим инструменти и механизми, които помагат да се справяме в ситуации на слабост, това не изключва едновременно да се погрижим и за тялото си - да го снабдим с нутриентите, от които сме го лишавали.
Процесът на "освобождаване" или на "излекуване" от токсичната връзка с храната е и трябва да бъде двустранен - от една страна да се погрижим за психиката си, но от друга -
да обърнем внимание на храненето си, да изградим здравословни навици, с които си гарантираме пълноценно, балансирано и разнообразно хранене.
В тази статия обсъдихме най-важните компоненти на едно пълноценно хранене, а тук поговорихме за организацията на макронутриентите в отделните хранения.
Най-важното, което искам моите клиенти да запомнят, ако имат склонност към емоционално хранене, е - всичко е процес. Колкото и да е банално - трябва да си го напомняме непрекъснато, за да управляваме очакванията си - част от процеса е да постигаме целите си, но е част от процеса и да сме в застой, а дори и да се връщаме малко назад.
Само когато се научим да гледаме на частите на процеса като на едно цяло, можем да проявим търпението, което ни е нужно, за да продължаваме.
Защото често се случва в моменти на застой или регрес да се отказваме, като напълно пренебрегваме принципите на пълноценното хранене, и по този начин не правим нищо друго, освен да се отдалечаваме още повече от целта.
Когато се научим да гледаме на пристъпите на емоционално хранене и преяждане като на акт на самоунищожение вместо да боготворим моментното удоволствие, което носят, ще ни стане и много по-лесно да ги контролираме.
Нещо, с което ще се съгласи всеки емоционално ядящ е, че този вид глад няма наяждане...Започваш да ядеш - първо сладко, после солено, после още малко сладко...и не спираш, макар да не си гладен, не спираш, дори когато отдавна вече се чувстваш преял..
Причината за това е, че чрез храната искаме да си осигурим липсваща емоция - скучно ни е и искаме да се разсеем; чувстваме се самотни и намираме комфорт в храната; стресирани сме и се успокояваме, хрупайки нещо....
Дори и да е така, няма нужда да се бичуваме. Напротив - съвсем нормално е храната да има много функции, тя далеч не е само източник на енергия. Още от раждането си детето получава от храненето засищане и спокойствие - бебетата сучат, за да се нахранят, но и за да се успокоят и приспят.
Храната е и средство за социализация - каним гости на вечеря, срещаме се с приятели на обяд, събираме се с близки около празнични трапези....невъзможно е да разделим основната й функция - да ни донесе енергия за живот - от съпровождащите я.
Нормално е храната да има много роли, неприятно е, когато позволим на вторичните й функции да станат водещи - и да превръщаме всяко сядане на масата в пиршество в търсене на определени емоции.
Това объркване на ролите може да се дължи от една страна на дисбаланс в т. нар. Първостепенни храни - за които писах тук.
Ако ни липсва социален живот, ако сме неудовлетворени от работата си, ако сме в застой....или по каквато и да било друга причина Първостепенните ни храни страдат, това може пряко да резултира в компенсация с...храната в чинията.
Дали дисбалансът е на физиологично или психологично ниво обаче, пътят е един - да нахраним и тялото, и съзнанието си, като едно по едно им дадем всичко, от което имат нужда - започвайки от пълноценен режим на хранене, но и преминавайки през подробна оценка всичко, което се отразява на начина, по който се чувстваме.
Лесно е да се каже и звучи банално, но този процес може да бъде успешен, само когато действаме от позиция на любов и грижа към себе си -
когато спрем да се самозаблуждаваме, че двете чаши вино с лакомства след вечеря на дивана пред телевизора ни носят приятна емоция;
когато спрем да се самобичуваме за изяденото парче торта и с него решим да зачеркнем целия си режим, защото "нищо вече не е перфектно", когато се научим да си прощаваме и да се грижим за тяло и душа пълноценно.
Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора. Ако имате нужда от съмишленик в своето пътуване към по-здравословни навици, свържете се с мен чрез контактната форма по-долу.